Краят на главата съдържа молитва на апостола, в която името на Господа Иисуса Христа стои преди името на Бога Отца. „Този ред – пише G. Milligan – може би е обусловен от непосредствено предшестващото споменаване на „славата на Господа нашего Иисуса Христа“ (2 Сол. 2:14), или пък се дължи на факта, че именно Христос е Посредникът, чрез Когото е осъществен Божият план по отношение на Неговия народ. И в двата случая пред нас е още един забележителен пример за равната чест, която в тези послания навсякъде се отдава на Сина заедно с Бога Отца“ (op. cit., p. 108).

„Който ни възлюби и […] даде“ – двете причастия са свързани с един член, а аористът в παρακαλέσαι насочва към определен исторически момент – явяването на Евангелието – и се отнася към „Бог и Отец наш“.

„Вечна утеха“ – в противоположност на преходните земни радости.

„Добра надежда“ – надеждата, насочена към бъдещето.

„Чрез благодатта Си“ – и вечната утеха, и добрата надежда са дар свише, а не наша лична заслуга.