Тъй като апостолът току-що е казал нещо страшно, което би могло да смути една неукрепнала душа, сега той успокоява сърцата им, като им показва, че всичко това е страшно за другите – за „ония, които загиват“, за които то и е определено. За вас обаче, казва той, ние сме длъжни да благодарим на Бога, защото Той ви е избрал и възлюбил. А щом ние благодарим за вас, то още повече вие самите трябва да благодарите за себе си.

„задето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;“

Затова благодарим – защото Бог ви е избрал за Себе Си и ви е предопределил за спасение, като по Своето предузнание е видял, че сте достойни. По какъв начин? „Чрез освещение на Духа“, тоест спасил ви е, като ви е осветил чрез Духа.

А за да не каже някой: „Значи ние нищо не сме принесли от себе си?“, апостолът добавя: „и вярването в истината“, тоест осветил е нас, които сме принесли вярата в истината, в онова, което е истинно. Защото не сме повярвали на някаква лъжа, а на самата истина.

Освен това той споменава и вярата, която следва и занапред, защото и след освещението ние имаме голяма нужда от нея, за да не се отклоним.