Какво разбира апостол Павел под τὸ κατέχον – „онова, що го задържа“ (по славянски: „удерживающее“)? По-долу, в 2 Сол. 2:7, той говори за ὁ κατέχων – „оня, който я задържа сега“ (по славянски: „держяй“). Несъмнено и на двете места се има предвид едно и също и най-вероятно това е римската власт, Римската империя, която със своята могъща ръка все още възпирала богоборството на Израил.

Това тълкуване, което води началото си още от времето на Тертулиан (De resurrectione carnis, 24: quis nisi Romanus status – „кой друг, ако не римската държава“), намира потвърждение и в събитията от живота на апостол Павел. Навсякъде той виждал, че римската власт действително изпълнява ролята на „задържащото“ (вж. Деян. 17:6 сл.; 18:12–16); с това е свързан и възгледът му за властта в Рим. 13:1–3.

Ако тук апостолът се изразява прикрито, това напълно съответства на тайнствения характер на апокалиптичните писания и може би е продиктувано и от съображения за предпазливост с оглед на казаното във втората половина на 2 Сол. 2:7.