Апостолът не отрича, че денят на Пришествието може да е близо, но казва, че той все още не е настъпил. Неговото откриване трябва да бъде предшествано от редица събития и преди всичко от „отстъплението“ – ἡ ἀποστασία. Употребата на определителния член при думата ἀποστασία показва, че се има предвид определено събитие, добре известно на апостола и на солуняните. Нашето положение в това отношение е съвсем различно. Ключът към точното разбиране на мисълта на апостол Павел е изгубен за нас. Оттук произтичат възможността за различни тълкувания и необходимостта от критично отношение към тях.

Какво е това отстъпление, за което говори апостол Павел? В какво се състои то? На думата ἀποστασία могат да бъдат придадени две значения – религиозно и политическо. В първия смисъл тя се употребява в Септуагинта и в Новия Завет (вж. 1 Мак. 2:15 и Деян. 21:21, където става дума за отстъпване от Моисея). Ако обаче думата има религиозен смисъл, къде ще настъпи това отпадане – сред езичниците, сред християните или сред юдеите?

Разбира се, всяко въставане против Бога е отстъпление, но трябва да се мисли, че езичниците като ἄνομοι („беззаконни“) едва ли могат да бъдат имани предвид тук. Следователно отстъплението по-скоро може да се мисли или сред християните, или сред юдеите. Но у апостола никъде не намираме достатъчно основания да предполагаме, че именно непосредствено преди Христовото пришествие в християнството ще настъпи велико отстъпление, макар частично отпадане да е напълно възможно. Затова това отстъпление най-вероятно трябва да се търси в Израил, където то ще има по-скоро религиозен, отколкото политически характер.

Второто събитие, което трябва да предшества Пришествието на Христос, е откриването на „човека на греха, сина на погибелта“. И двата израза са хебраизми. Иуда в Евангелие от Иоан (Иоан 17:12) е наречен „погибелния син“.

Първият израз – „човекът на греха“ – характеризира самата природа на личността, която ще въстане против Бога, а вторият – „синът на погибелта“ – посочва крайната съдба на тази личност.

Трябва да се мисли, че апостолът има предвид тук не просто някаква тенденция на злото, действаща в човечеството, а по-скоро определена личност, в която цялото зло трябва, така да се каже, да се съсредоточи и която ще се противопостави на истинския Месия и Син Божий. Отъждествяването на „сина на погибелта“ със самия сатана не се допуска от 2 Сол. 2:9.