Изразът „името на Господа“ се употребява в Стария Завет по отношение на Бога и обозначава Неговото величие, могъщество и достойнство (срв. Лев. 24:11; Втор. 28:58). Апостол Павел пренася този израз, обозначаващ славата на Яхве, върху Личността на Иисус Христос.

С думите „по благодатта“ апостолът подчертава извора, от който произтича всяко прославяне, и същевременно отстранява всяка мисъл за човешка заслуга. Навсякъде и във всичко действа Божията благодат.