„Когато Той дойде да се прослави в Своите светии.“

Когато онези, които сега се противят на Евангелието и се превъзнасят, видят, че хората, които са измъчвали, са станали участници в безкрайната слава, тогава явно ще се открие Божията слава. Защото тяхната слава е Негова слава: с онова, с което Той прославя светиите, прославя и Самия Себе Си. Както Неговото богатство се състои в това, че има верни, така и Неговата слава е в това, че има такива хора, които ще се наслаждават на Неговите блага.

„И да бъде дивен в оня ден във всички повярвали.“

Тоест – чрез повярвалите. Тук предлогът ἐν („в“) е употребен в смисъл на διά („чрез“). Защото, когато Той удостои с такава слава хора, които са били злочести и преследвани от всички, тогава ще се открие Неговата сила.

И още: когато насред съдилището застанат онези, които са понесли безброй бедствия и са били принуждавани да отстъпят от вярата, но въпреки това не са отстъпили, тогава ще се разкрие и Божията слава, и тяхната слава.

„Защото повярвахте на нашето свидетелство.“

Дивен, казва той, ще бъде Бог в онзи ден, защото „повярвахте на нашето свидетелство“ и на проповедта, тоест защото сте повярвали и сте направили себе си достойни за онези блага, които тогава ще бъдат дарувани на верните.

Добре е казано по-горе: „в оня ден“, защото тогава на дело ще се покаже кои са истински вярващите, докато сега мнозина само се представят за вярващи. Затова и Премъдрият казва: не считай никого за блажен преди смъртта му.