Онези, които по-горе апостолът нарече „оскърбяващи“ солуняните, сега определя като „непознаващи Бога“. По този начин той много мъдро показва, че въздаянието при всички случаи ще настъпи. Защото, ако Бог не отмъсти заради вас, то заради Самия Себе Си непременно ще въздаде на Своите врагове.

Това е казано, за да бъдат солуняните напълно уверени, че техните гонители неизбежно ще понесат наказание; а предходното – за да получат утешение от мисълта, че Бог ще накаже гонителите им и заради честта на самите тях, понеже наказва онези, които пречат на другите да слушат Неговото слово – каквито са и вашите сегашни гонители.

Изразът „в пламенен огън“ може да се отнесе или към думите „Който въздава отмъщение“, сякаш апостолът казва: наказвайки невярващите с огъня на геената; или пък към самото явяване на Христос, което ще бъде „в пламенен огън“, както казва Давид: „Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му“ (Пс. 96:3), а Даниил: „Огнена река излизаше и минаваше пред Него“ (Дан. 7:10).

Забележи също, че изразът „в пламенен огън“ означава огън, който изгаря, но не просветлява. За грешниците огънят ще бъде само изгарящ, но не и светоносен; за праведниците – светоносен, но не изгарящ.