„Отрада“ – ἄνεσις – буквално означава „облекчение“, „отпускане на напрежението“ и у апостол Павел обикновено се употребява в противопоставяне на θλῖψις – „скръб“, „притеснение“.

„С нас“, тоест с апостол Павел и неговите сътрудници.

Изразът „при откровението“ – ἐν τῇ ἀποκαλύψει – тук е употребен вместо „Парусия“ (срв. 1 Кор. 1:7; 1 Петр. 1:7, 13; 4:13). В Пастирските послания апостол Павел използва и термина ἐπιφάνεια – „явяване“.

Разликата между тези понятия може накратко да се изрази по следния начин: Парусията поставя ударението върху „присъствието“ на Господа сред Неговите последователи, което ще достигне своята пълнота при Неговото пришествие; ἀποκάλυψις пък подчертава, че явяването на Христос ще бъде едновременно и „откровение“ на Божия замисъл и на целите на мирозданието, към чието осъществяване постепенно се движи цялото творение.

„С ангелите на Своята сила“, тоест с ангелите, които служат като изпълнители на Неговата сила.

Тук заслужава внимание естествеността, с която апостол Павел отнася към явяването на Господ Иисус Христос онези образи и явления, които в Стария Завет са знаци на Божието присъствие – например ангелите-служители (Пс. 67:18) и огнения пламък (Изх. 3:2; 19:18 и др.).

В редица случаи, когато говори за Христос, апостолът прилага към Него същите изрази, които старозаветните пророци употребяват по отношение на Бога (Lightfoot, op. cit., с. 102). Това обстоятелство има важно апологетично значение, тъй като свидетелства колко рано в християнското съзнание е засвидетелствана вярата в Божеството на Христос и Неговото равенство с Бога.