Тук мисълта на апостола е, че понасянето на всички гонения и скърби с търпение и вяра представлява ἔνδειγμα τῆς δικαίας κρίσεως τοῦ Θεοῦ – доказателство за това, че ще настъпи време, когато всички страдания на солуняните ще получат своето въздаяние, а гонителите им ще бъдат наказани. Бог им е дал сили да понесат гоненията и скърбите; Той ще им даде и награда за всичко претърпяно.

Думата ἔνδειγμα се среща в Новия Завет само тук. По аналогия със съществителните, завършващи на -μα и образувани от форми на страдателния залог, тя следва да се разбира в пасивен смисъл – като „нещо доказано“, „свидетелство“ или „доказателство“.

Изразът δικαίας κρίσεως също се среща у апостол Павел само тук (срв. Рим. 2:6). Той включва преди всичко принципа на въздаянието: онези, които страдат в този свят, ще получат утеха в бъдещия, а онези, които тук преследват и притесняват другите, ще понесат наказание тогава (Lightfoot, op. cit., с. 100).

Изразът „за да се удостоите“ посочва общата насока и основната цел на праведния Божи съд – именно търпеливите и свети страдалци да бъдат счетени за достойни за Царството Божие (Ellicott, op. cit., с. 97).

Царството Божие е новият порядък на живота, установен от Христос, който обаче ще получи своето пълно осъществяване в бъдещето. Апостолът, изглежда, е говорил особено много на солуняните за настъпването на Царството Божие; вероятно тази идея е заемала централно място в проповедта му сред тях (срв. Деян. 17:7).