„Тъй че и ние сами се хвалим с вас в Божиите църкви.“

В Първото послание апостолът каза, че всички вече познават солуняните и затова няма нужда той да говори за тях. Как тогава сега казва, че се хвали с тях „в Божиите църкви“? Отговорът се съдържа в самия израз. Той не казва: „разказваме им за вас“, а: „хвалим се и се гордеем с вас“.

Следователно, ако ние благодарим на Бога за вас и се хвалим с вас пред хората, то още повече и вие трябва да постъпвате така във всичко, което ви се случва, а не да падате духом и да унивате сред изпитанията.

„С вашето търпение и вяра във всички гонения и скърби, които понасяте.“

Апостолът показва, че солуняните са били подлагани на изпитания продължително време, защото търпението не се проявява само за два или три дни. Истинското търпение се състои в това човек да очаква, когато още не е получил обещаните блага.

Но тук апостолът говори за още по-голямо търпение – търпение сред гонения и бедствия. Защото солуняните живеели сред непримирими врагове и се нуждаели от особено търпение, при това още в самото начало на проповедта, когато били хора без влияние и защита.

Нека се посрамят затова онези, които заради човешко покровителство приемат лъжливо учение.