В тези стихове се съдържа приветствие към солунската църква от името и на тримата благовестници, макар самото послание да отразява в по-голяма степен мисълта на апостол Павел, отколкото тази на неговите сътрудници (вж. 2 Сол. 2:5).

Съчетаването на същите три имена е важно и за датирането на посланието. След второто апостолско пътешествие Силуан и Тимотей вече не се намират заедно с апостол Павел. Това ясно насочва към периода, към който трябва да се отнесе написването на посланието.

Приветствието в ст. 1 се различава от 1 Сол. 1:1 единствено с добавянето на думата „нашия“ (ἡμῶν), чрез което още по-силно се подчертава мисълта, че тук Бог е представен преди всичко като Отец на вярващите, а не във връзката Му с Христос.

В ст. 2 Textus Receptus чете ἡμῶν след ἀπὸ Θεοῦ πατρός, следвайки Синайския и Александрийския кодекс.

„И двете съществителни – „Бог Отец“ и „Иисус Христос“ – зависят от един и същ предлог ἀπό; поради това всяко разграничение между тях като съответно „източник“ и „посредник“ на благодатта и мира тук е напълно неуместно“ (Milligan, op. cit., с. 85).