Посланието завършва с приветствено благословение, което, възможно е, да е било написано собственоръчно от самия апостол Павел. То съдържа характерното за апостола понятие χάρις – „благодат“.

По своята форма тези заключителни приветствия в Павловите послания се различават значително. Някои са по-разгърнати, както например в 2 Кор. 13:13, а други, напротив, са съвсем кратки, както в 1 Тим. 6:21.

Подобни приветствени формули са възприети и от християнските автори от апостолската епоха, например от св. Климент Римски и в Посланието на Варнава, а впоследствие преминават и в богослужебната употреба на Църквата.