Същото отрицателно отношение, изглежда, е съществувало и спрямо „пророчеството“. Последното не включва непременно идеята за предсказване на бъдещето. В Новия Завет тази идея остава на заден план.

„Пророчестването е тясно свързано с молитвата (1 Кор. 11:4–5). Който пророчества, говори на хората за назидание, увещание и утеха (1 Кор. 14:3). Изобличаването на греха и разкриването на тайните на сърцето се приписват на тази духовна дарба като нейно действие (пак там, 14:24–25). Накратко казано, пророчеството е пламенно и вдъхновено слово за Божиите тайни“ (Lightfoot, op. cit., с. 63).

Потискането на такава дарба би било голяма загуба за духовния живот на солунската християнска община.