Но щом денят Господен ще дойде като крадец, необходимо е винаги да бъдем будни, за да не бъдем застигнати неподготвени.

В ст. 4 четенето κλέπτης („крадец“) е за предпочитане пред κλέπτας („крадци“; засвидетелствано в A и B), защото първото много по-добре подчертава внезапността на настъпването на деня Господен – подобно на неочакваното идване на крадец.

Цялата сила на стиха обаче се съдържа в думите οὐκ ἐστὲ ἐν σκότει – „вие не сте в тъмнина“. „Вие не се намирате в нравствена тъмнина – сякаш казва апостол Павел, – така че денят Господен да ви завари неподготвени. Вие сте синове на светлината. Някога сте били тъмнина, а сега сте светлина в Христос. Вие не само сте просветени, но непрестанно живеете и се движите в областта на деня. Но ако живеете в светлината, трябва да бодърствате и да бъдете трезви, а не да спите духовно като езичниците и иудеите.“

Образът на „светлината“, отнесен към Христос, е широко използван от св. Йоан Богослов (Иоан 8:12; 9:5–6).

Първият дълг на християнина е бодърстването. Но то трябва да бъде придружено и от трезвение – не просто от умствена будност, а и от нравствена събраност и вътрешна съсредоточеност, които правят бодърстващия готов за великото събитие – Парусията.