Тези стихове съдържат увещание към преуспяване в братската любов и призив към тих, скромен и независим живот. Апостолът открито признава, че в първото отношение солуняните са безукорни, защото тяхната любов се простира към братята „по цяла Македония“.

От книгата Деяния на светите апостоли знаем, че Христови църкви имало във Филипи, Солун и Берия. Но трябва да се предполага, че християнството се е разпространило и в други по-големи места, като например Амфиполис, Пела и други; оттук се обяснява и изразът на св. ап. Павел „по цяла Македония“.

Но след като посочва необходимостта от преуспяване във φιλαδελφία (братолюбието), св. ап. Павел засяга и едно болезнено място в живота на Солунската община: появата сред нея на „безчинни“ (ст. 11).