Както, казва, Той възкреси Господа, Който пострада телесно и умря, така ще възкреси и нас. Забележи: понеже възкресението на Господа вече се е извършило, апостолът смело казва за Него: „умря“ (ἀπέθανε). А за нас, понеже нашето възкресение тепърва предстои, казва „починалите“ (τοὺς κοιμηθέντας), като с този израз посочва възможността за събуждане. Защото, казва, нима онзи, който заспива, не се надява отново да стане?

Думите „починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него“ могат да се разбират по два начина: или „чрез Иисуса“, тоест Синът ще бъде за тях посредник на възкресението и ще ги представи пред лицето на Отца; или „починалите в Иисуса“, тоест вярващите. Защото онези, които имат Христа в себе си, и умират (κοιμῶνται) в Иисуса.

И тъй, тук апостолът говори за частното, тоест славното възкресение, което принадлежи на вярващите и което ще бъде с Господа. „Ще приведе с Него“, тоест заедно с Господа ще ги грабне отвсякъде на облаците.

Макар солуняните да знаели за всеобщото възкресение, апостолът сега иска да ги утеши, като им посочва, че възкресението на вярващите ще бъде в слава и чест, за да не скърбят. Всички ще възкръснат, но не всички в слава, а само вярващите, тоест онези, които съединяват делата с учението.

Обърни внимание и на всичко, което следва.