„Не искам, братя, вие да не знаете за починалите“.

Тук апостолът говори за възкресението. Макар и по-рано да им е било говорено за него, сега той възнамерява да им открие още една тайна. Или пък те вече са знаели всичко, което се отнася до възкресението, но все пак са скърбели, и затова сега той лекува именно тази тяхна скръб.

Понеже незнанието за много неща ни изпълва с печал, а знанието, напротив, облекчава скръбта, той казва: „не искам… да не знаете“. Не е казал ἀποθανόντων — „за умрелите“, а κεκοιμημένων — „за починалите“, буквално „за заспалите“, като още чрез самия израз показва, че ще има възкресение.

„за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.“

Каква надежда? Надеждата за възкресението. Защото онези, които нямат надежда за възкресение, с основание скърбят.

Нека чуем това и се ужасим. От какво? Нима затова, Павле, не искаш да ги оставиш в неведение, само за да не скърбят? Та ти не казваш: „за да не бъдат наказани“, а „за да не скърбите“. Така говори, защото и самата такава скръб води след себе си наказание.