Че сте братолюбиви, това зная; за едно ви молим: още повече да преуспявате в братолюбието и да бъдете още по-щедри.

Тук може да се направи пауза в четенето, а след това да се започне отново: „и да се стараете да живеете тихо“. Или пък: „и усърдно да се стараете да живеете тихо и да вършите своите си работи“.

С тези думи апостолът показва, че някои от тях са лениви, занимават се с онова, с което не трябва, и живеят неспокойно.

А като казва: „и да работите със собствените си ръце“ (1 Сол. 4:11), апостолът засрамва онези, които пренебрегват телесния труд и търсят само духовни подвизи. Кажете, неразумни: нима някой извършва пост с ръцете си? Или лежането на гола земя? Не. А той говори именно за телесен труд, който по същество е още по-духовен – труд, чрез който човек може да дава от изработеното на другите, и особено на бедните.

И понеже бедността им била настъпила вследствие на разграбването на имуществата им, той ги учи да се трудят, за да могат да дават милостиня. А щом заповядва това на онези, чието имущество е било разграбено заради Христа, то колко повече това се отнася до останалите.