„а не в похотна страст“
Тоест не в желание, което съдържа в себе си страст. Защото съществува и безстрастно желание — например желанието за божествените неща.
Или пък апостолът нарича „похотна страст“ всичко, което възбужда похотта, като разкош, богатство, празност и нерадение, всяко от тези неща може да бъде наречено страст, пораждаща похот.
Следователно, ако желаем да бъдем целомъдрени, не трябва да си позволяваме никаква страст, която възбужда похотта.
„както и езичниците, незнаещи Бога“
Онези, които не познават Бога, нямат и надежда за въздаяние. Затова вършат всичко според собственото си удоволствие.