С 4 глава започва увещателната част на посланието. Апостолът, след като в 1 Сол. 3:10 накратко посочва недостатъците (ὑστερήματα) във вярата на солуняните, за които Тимотей му е съобщил, сега преминава към подробно разглеждане на тези недостатъци. Изразът Τὸ λοιπόν  („И тъй“) показва, че основното съдържание на посланието е изложено в 1 Сол. 1–3, където се съдържа апологията на отношенията на св. ап. Павел към солунските християни. С 1 Сол. 4 започва допълнение към първите три глави.

Тези ὑστερήματα се отнасяли главно до два въпроса – християнската нравственост (1 Сол. 4:1–12) и Второто пришествие на Христа (1 Сол. 4:13–5:11). Краят на посланието е изпълнен с кратки, но дълбоко съдържателни наставления, отнасящи се както до общия живот на Църквата, така и до личното поведение.

Тук апостолът посочва основата на своето ἐρωτῶμεν καὶ παρακαλοῦμεν – „молим и увещаваме“: неговото увещание се основава върху божествения авторитет на Христа (ἐν Κυρίῳ Ἰησοῦ), признаван и от солуняните. Като Христов служител, в Негово име и изпълнявайки Неговата повеля, апостолът се обръща към своите последователи в Солун с настойчиво, проникновено и авторитетно увещание: след като са получили от него наставление как трябва да постъпват и да угаждат на Бога, да преуспяват в това все повече и повече.

Думата δεῖ тук посочва нравствена необходимост. „Ἀρέσκειν Θεῷ – „да се угажда на Бога“ – е основно понятие у св. ап. Павел, а и изобщо библейско понятие за истинския човешки живот, в който религията и нравствеността се съединяват, тъй като и двете произтичат от личното отношение на вярващия към Бога“ (Findlay, op. cit., с. 81).

Но апостолът напомня, че цялото това увещание се основава върху нещо, което вече им е известно и което вече им е било предадено като Господни заповеди, разкрити им в Негово име. Предлогът διά тук посочва името и авторитета на Иисус Христос като онова, което придава сила и задължителност на тези заповеди.