Молитвата в 12. стих е отправена към Самия Господ Иисус. Апостолът моли Господа да „наспори и преумножи“ любовта на солуняните не само един към друг, но и към всички изобщо. „За жестоко гонените солуняни тази по-широка любов била особено трудна и същевременно особено необходима; тя означавала любов към враговете, съгласно Христовата заповед“ (Мат. 5:44).