Апостолът завършва главата с молитва за солуняните, забележителна особеност на която е фактът, че в нея Бог Отец и Господ Иисус Христос се призовават заедно.

„Заслужава внимание фактът – пише по този повод еп. Lightfoot, – че това приписване на божествена власт на нашия Господ по отношение на управлението на човешките дела се среща още в най-ранните послания на св. ап. Павел, които вероятно са и най-ранните писмени паметници на Новия Завет. Това показва, че не е съществувал никакъв период, дори и в най-ранното време, доколкото то ни е известно, когато на Личността на Христа да се е гледало по друг начин“ (Notes, с. 48).

Това място представлява поразително свидетелство за вярата на първите християни в божеството на Христа (вж. 2 Сол. 2:16). Апостолът се моли Сам Бог да отстрани препятствието, поставено от сатаната пред благовестника, и отново да му открие път към Солун.