Казва: аз очаквах едно, а се случи противоположното. Обърни внимание на великата радост на Павел! Той не казва просто „вест“, а „добра вест“. Толкова голямо благо смятал той тяхната твърдост във вярата. Радвал се и на любовта им, защото тя била знак за тяхната вяра.

„и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас“

Тоест спомняте си за нас с похвала и одобрение. Чуйте, ученици, и се научете винаги да пазите добър спомен за своите учители. Защото с това ще принесете полза на самите себе си, а не на тях. Голямо утешение и радост за солуняните е и това, че Павел знае, че е обичан от тях; това още повече ще разпали любовта им.