Същността на тази мисия се състояла в това да утвърди солуняните и да ги насърчи във вярата, та никой от тях да не бъде отклонен от пътя на истината сред скърбите, които ги постигнали. За тези скърби апостолът вече им бил говорил по-рано.

Не разбира ли тук апостолът и онези скърби, които трябвало да настъпят преди идването на „деня Господен“?