Тук апостолът говори за любовта. По-горе той каза: „както баща децата си“ (ст. 11) и „също както кърмачка“ (ст. 7), а тук казва: „осиротели от вас“ – израз, присъщ на деца, които търсят родителите си. Това е, за да разберем колко силно ги е обичал. Но същевременно намеква и за скръбта, която изпитвал поради раздялата. И не може да се каже, продължава той, че сме останали разделени за дълго време; напротив, раздялата е била сравнително кратка и малка, тъй че може да се смята почти като за един час.

„А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце“.

И при това, казва, ние бяхме разделени от вас не по сърце, а само „по лице“. Но макар постоянно да ви носехме в сърцето си, скърбяхме, че сме лишени от възможността да ви виждаме телесно. Забележи още, че силно обичащите изпитват потребност лично да виждат онези, които обичат, и от това любовта им става още по-силна.

„с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.“

Най-много се грижел отново да види онези, от които бил отделен само за кратко време. Обърни внимание на любовта: не заради нещо друго, казва, желая да дойда при вас, а само за да видя лицето ви.