Защото, ако спасението трябва да бъде проповядвано на цялата вселена, а те се противят на това, тогава те се явяват общи врагове на вселената. Само крайната завист е способна да пречи на общото спасение.

„и с това винаги допълнят греховете си“

Това, казва, те вършели и вършат: най-напред спрямо древните пророци, след това спрямо Христа, а накрая и спрямо нас — сякаш бързат да изпълнят докрай мярката на греховете си и да достигнат крайната им граница.

„но постигна ги гневът докрай.“

Тоест за тях вече няма да има онова, което е било преди: няма да има завръщане от плен и няма отново да завладеят своята земя, но Божият гняв ще остане върху тях докрай. Думата „гняв“ (ἡ ὀργή), употребена с определителен член, показва, че това е гневът, който те са заслужили и който е бил предопределен и предсказан. След като утешил солуняните, посочвайки им, че имат мнозина съучастници в изпитанията, сега ги утешава и с това, че техните притеснители ще бъдат наказани.