Благовестието им е чуждо на ласкателството, пресметнато с оглед на груб личен интерес; чужд им е дори „предлогът“ за користолюбие. Те не търсят слава нито от други човеци, нито от самите солуняни. Те „можеха да се явят с важност като Христови апостоли“ (1 Сол. 2:7), но в действителност не постъпили така.