Началото на проповедта сред солуняните не било „напразно“, тоест безцелно и несериозно. След като претърпели телесни и душевни страдания, благовестниците, без да се уплашат от неуспеха във Филипи, дръзнали и в Солун „да говорят за Бога“ „с голяма борба“, въпреки силната съпротива от страна на враговете на Евангелието.