Апостолът отново се връща към мисълта, изказана по-горе в 1 Сол. 1:5, и сега я развива, като преминава към защита на подбудите и характера на своята проповед, които, както изглежда, са били подложени на очерняне и укори, и, разбира се, първоначално от страна на юдеите, а не на езичниците, които знаели твърде малко за миналото на св. ап. Павел.