И това е особеност на същия начин на поучение: защото под формата на повествование апостолът ги учи да очакват Сина Божий.

Най-голямата утеха за скърбящите е именно това, че Пострадалият е възкръснал и се намира на небесата, че Той ще дойде и ще избави нас, които скърбим, от бъдещия гняв, тоест от наказанието, като такива, които действително са Му благоугодили чрез вярата и непорочния живот. А онези, които ни причиняват скърби, Той няма да пощади.

И понеже бедствията са непосредствено пред тях, а благата принадлежат на бъдещето, апостолът нарича велика вярата им, тъй като те очакват бъдещото и твърдо се надяват на него.