Глаголът „повика“ се разбира и за следващите имена; той се подразбира и по отношение на останалите. „И им даде името… синове на гръмотевицата.“

Както „син на човек“ е човекът, „син на погибелта“ е погиващият, а „син на мира“, миролюбивият, така и „синове на гръмотевицата“ са онези, които гърмят.

Защото тези двамата като с небесен гръм възвестили възвишените богословски догмати: Иаков – неписано, а Йоан – писмено.

А Воанергес е еврейска дума, както и Кифа.