Григорий Богослов казва за ремъка: „А какъв е този ремък на обувката, който ти, Кръстителю, не развързваш? Може би това е тайната на Неговото идване и на плътта – тайна, от която дори най-малката част не е лесна за разгадаване.“

Това вече беше казано и поради превъзхождащото величие на Проповядвания, както изложихме в споменатата глава.

Някои обаче смятат, че под „обувките“ трябва да се разбира плътта, в която се облякъл и която носил Синът Божи, а под „ремъка“ – неизречимият начин на съединението ѝ [с Божеството], тоест как природите са останали неслитни, и други подобни въпроси.

Според простото, буквално тълкуване обаче „ремък“ означава връзката, направена от кожа.

Синтаксисът на изречението е следният: „На Когото Самия не съм достоен, навеждайки се, да развържа ремъка на обувките.“ Защото онзи, който иска да го развърже, трябва да се наведе. А под „обувки“ се разбират сандалите.