Предвид славното бъдеще, което ни очаква, ние трябва да се борим със страстите, които така се срастват с човека, че могат дори да бъдат наречени негови земни членове, тоест членове на неговото земно тяло.

От тези страсти апостолът най-напред споменава чувствените страсти – блудството и лежащите в основата му нечисти плътски разположения, – а след това и една духовна страст – користолюбието.

Блудството и користолюбието са двата порока, най-характерни за езичниците: те, по израза на един древен писател, са били гробокопачите, които са изкопали гроба на древния свят.

Апостолът нарича користолюбието „идолослужение“, защото „онези, които служат на мамона, са отстранили себе си от служението на Бога“ (св. Йоан Златоуст).