Всички тези старозаветни установления, които по времето на апостола все още съществуват, не са нищо друго освен сянка – σκιά, хвърляна от „бъдещето“ – τὰ μέλλοντα.

За християните това вече не е бъдещият, а настоящият месиански век. Когато апостолът говори за идването на Месия и Неговото царство като за „бъдещо“, той говори от гледна точка на Стария Завет, в който царството на Месия винаги е представяно като бъдещо, идващо.

 „А тялото е Христос.“ Тялото, което в Стария Завет е хвърляло своята сянка и е давало смисъл на всички старозаветни установления, е Сам Христос.

Но след като вече е дошло самото тяло, няма необходимост от сянката или отражението, което преди е давало само неясна представа за него.