Тъй като колосяните водят правилен християнски живот, те трябва да запазят неизменно онова, което им е било предадено за Христос от техния учител Епафрас.

Освен това трябва „да ходят в Христос“, тоест да осъществяват в живота усвоеното от тях християнско учение. Тогава ще бъдат истински християни, които никакви лъжеучители не могат да объркат.

„Вкоренени“ в Христос – подобно на растение, което пуска корени в добра почва;

„утвърдени в Него“ – опирайки се на Него, както строящата се сграда почива върху здрав фундамент;  и така все повече „укрепвани във вярата“, която им е предадена от Епафрас.

Наред с преуспяването във вярата те трябва да съединят и чувството на благодарност към Бога, Който ги води по този път.

Именно така трябва да живеят колосяните. Последната мисъл е необходимо да бъде прибавена, защото в противен случай изразът „вкоренени…“ би трябвало непосредствено да се свърже с „ходете“, което е неудобно с оглед на различните образи, съдържащи се в понятията „ходене“ и „вкореняване“.