За да внуши на колосяните още по-голямо уважение към приетата от тях вяра, апостолът казва, че е станал дори доброволен страдалец за всички езичници. Той е напълно убеден, че Евангелието, което им проповядва, им е необходимо като единствена и несъмнено спасителна истина.

„Подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът.“ Христос е извършил делото на нашето изкупление веднъж и завинаги. Но Той още не е изпил цялата чаша на скърбите и оскърбленията (θλίψεις) от човеците, тъй като по време на земния Си живот не е встъпвал в непосредствено общение с езичниците и Сам не е проповядвал Евангелието сред тях.

Сега такъв проповедник, продължаващ делото на разпространението на Евангелието сред езичниците, е апостол Павел, а страданията, които той понася от тях, представляват продължение на онези скърби и оскърбления, които Христос е претърпял през земния Си живот от юдеите.

„За тялото Христово“ – тоест за да може Христос по този начин да придобие пълното Си тяло, пълнотата на Църквата.

В основата на мисълта на Павел тук лежи представата, че на всеки християнин предстои да претърпи известна мяра страдания като Христов последовател (Деян. 14:22). Най-много подобни страдания, и то именно за благото на Църквата, са се паднали на апостол Павел. Той вече е претърпял много, но чувства, че трябва да изпие чашата на тези страдания докрай: „подпълвам“ – ἀνταναπληρῶ.