Бог ни избави от властта на тъмнината, тоест от властта на сатаната, и ни въведе – по-точно, премести, прехвърли, пресели (μετέστησεν) – в нова област, в Христовото царство. Апостолът очевидно има предвид растение, което отначало расте много зле в тъмнината, а след това се развива в цялата си красота, когато бъде пресадено на слънчева светлина.

„В царството“ – тоест в Църквата.

„На възлюбения Си Син“ (τοῦ υἱοῦ τῆς ἀγάπης αὐτοῦ) – по-точно: „на Сина на Своята любов“. Това е родителен падеж за произход, посочващ раждането на Божия Син от същността на Бога Отца.