Като отправил поглед към небето, Господ „въздъхнал“, от една страна, в молитва към Отца да помилва човека, а също и като пример за нас: когато се готвим да извършим някое добро дело, да отправяме поглед към Бога и от Него да просим помощ за неговото извършване. От друга страна, Той въздъхнал и от съжаление към човешката природа, виждайки до каква степен тя се е предала на дявола, та да търпи от него такова поругание и страдание.

Затова и изцелените, след като Господ ги излекувал, започвали да проповядват за Него, въпреки че Той им забранявал това и им заповядвал да не казват нищо. Оттук нека и ние се научим, когато благодетелстваме на другите, да не приемаме похвали от тях, а когато получаваме благодеяния, да прославяме благодетелите си и да разгласяваме стореното от тях, дори те да не желаят това.