Той го отвежда „настрана“, защото не бил славолюбив, но смирил Себе Си до нашата нищета и не желаел да върши чудеса пред мнозина, освен когато ползата на присъстващите изисквала това. „Като плюна, докосна езика му“, в знак на това, че всички части на Неговата свята плът били божествени и свети, така че дори слюнката Му развързвала връзките на езика. Всяка слюнка е излишък от телесните сокове, но в Господа всичко е дивно и божествено.