Тези думи не означават, че апостол Павел може да постигне всяко свое желание или да преодолее всяка човешка граница. Те трябва да се разбират в непосредствената им връзка с предходните стихове. Апостолът говори за своето умение да живее както в лишение, така и в изобилие, да бъде сит и да гладува, да има достатъчно и да търпи оскъдица. Следователно „всичко“ се отнася преди всичко до всички житейски обстоятелства, през които той е призван да премине.

Павел не приписва тази устойчивост на собствената си воля, духовна сила или житейски опит. Източникът на неговата твърдост е Христос, Който непрестанно го укрепява. Употребеното в гръцкия текст причастие ἐνδυναμοῦντι изразява не еднократно, а продължаващо действие: Христос постоянно влива сила в апостола и го прави способен да понесе всяко изпитание, без да изгуби вярата, мира и вътрешната си свобода. Апостолът умее да се задоволява с онова, което има, но не защото е независим от всички и от всичко, а защото е напълно зависим от Христос.