По принцип апостол Павел не желаел да получава средства за своята издръжка от нито една църква. Той сам се трудел, за да запази пълната си независимост (1 Сол. 2:7; 1 Кор. 10:15–27; 2 Кор. 11:7; 12:13). Сега филипяните му изпратили чрез Епафродит материална помощ и апостолът, въпреки своя принцип, я приел, тъй като не желаел да ги огорчи с отказа си.

Но желаейки да запази своята независимост, той казва, че се е зарадвал на тази помощ „в Господа“, тоест не с лична и егоистична радост, а с истински християнско чувство. Преди всичко той се зарадвал за самите благодетели, филипяните, защото от тяхната постъпка разбрал, че положението им се е променило към по-добро. От Второто послание до коринтяните (2 Кор. 8:2 и сл.) знаем, че македонските църкви, а сред тях, разбира се, и Филипийската, по-рано се намирали в твърде тежко материално положение и освен това търпели гонения от враговете на християнството. Сега те очевидно дотолкова се били съвзели, че можели да изпратят на апостола помощ, каквато биха желали да му изпратят и по-рано, но тогава не разполагали с необходимата възможност.