Апостолът най-напред се обръща към всички филипяни с увещание да останат твърди във вярата, а след това призовава отделни лица към единомислие. После отново преминава към общо наставление, като ги подтиква да пазят истинската християнска радост, кротостта, надеждата в Божията помощ и другите истински християнски качества и стремежи.

Този първи стих всъщност представлява заключение на предишното увещание (Фил. 3:17). Наричайки читателите си своя „радост и венец“, който украсява главата му, и изразявайки горещата си любов към тях с обръщението „възлюбени“, апостолът ги моли да „стоят твърдо в Господа“, тоест да пазят Христовите заповеди така, както прави и самият той, Павел.