Самият той притежавал всичко, с което юдействащите християни се хвалели или щели да се похвалят пред филипяните. Бил обрязан в установеното от закона време – „на осмия ден“ след рождението си; произхождал от Израилевия род, а не от някакви идумейци; принадлежал към Вениаминовото коляно, което „останало верен съюзник на Юдовото коляно и заедно с него пазело надеждата на Израил, храма, всичките му чинове и всички обетования“ (еп. Теофан); и бил „евреин от евреи“, тоест истински, чистокръвен евреин, произхождащ от род, в който не е имало смесване с другоплеменници. Всичко това, така да се каже, не зависело от самия Павел.

Що се отнася до личните му заслуги към юдейството, и те били значителни. Първо, той се придържал към фарисейското учение, което сред юдеите се смятало за най-правилно (Деян. 26:5).