Като завършва предходния раздел на посланието с призив да се радват в Господа, сега апостол Павел преминава към нещо, което пораждало у него сериозни опасения, а именно възможността сред филипяните да се появят юдействащи лъжеучители. С рязък тон той описва техните похвати за разпространяване на юдейството сред християните и, в противовес на тях, показва как самият той се отнася към юдейството и неговите преимущества пред Бога. А именно: той се е отказал от всички упования на юдейството и всецяло се стреми да бъде в Христос.

Първият стих представлява заключение на предходната глава, където апостолът подробно говори за Тимотей и Епафродит (Фил. 2:19–30). Пристигането на последния при филипяните трябва да събуди у тях радост (Фил. 2:29). Що се отнася до останалото, което апостолът не е засегнал – „прочее“, по-точно: „що се отнася до останалото“ (τὰ λοιπόν), те също трябва да се радват. Ако апостолът не говори подробно за това „останало“, причината не е, че не желае да го направи: той с радост може неведнъж да им пише за едно и също – „същото“ (τὰ αὐτά), и знае, че това ще бъде полезно и назидателно за читателите, защото призивът към радост трябва да ги ободри. Но – такава е съдържащата се тук неизказана мисъл, която служи като преход към следващия раздел – сега той трябва да заговори за нерадостни явления и да промени тона на словото си.