Мисълта, че може би скоро му предстои да умре, подтиква апостола да се погрижи някой да подпомогне филипяните вместо него в трудните обстоятелства на техния живот. В този случай изборът му се спира върху неговия приятел и ученик Тимотей. Никой не се отличава с такава преданост към Христос и към него, Павел, както Тимотей. Впрочем апостолът възнамерява да го изпрати при филипяните едва когато получи сигурни сведения за развоя на собственото си дело. Същевременно не го напуска увереността в благоприятния изход на съдебния процес, поради което обещава и сам, след освобождаването си от оковите, да пристигне във Филипи. Засега обаче апостолът утешава филипяните, като изпраща при тях своя упълномощен пратеник Епафродит, техен съгражданин. Нека филипяните го приемат с радост, защото той не е пожалил живота си в служение на Христовото дело.

„Тимотей“, вж. Деян. 16:1–3.