Филипяните не бива да се възгордяват в мислите си, защото всъщност Бог, а не те самите, е действащият в делото на тяхното спасение. Той поражда у тях стремежа към доброто и им дава сили да осъществяват добрите си намерения. С една дума, във всичко Той действа според Своето благоволение, а не според човешките заслуги.

„Това място говори, от една страна, против пелагианството, а от друга, чрез връзката си с дванадесетия стих, ясно показва колко далеч е апостолът от учението за принудителното действие на Божията благодат върху човешката воля. Тук апостолът твърди, че Божията благодат извършва спасението на човека не без неговото участие“ (И. Т. Назариевски).

В тези думи св. Йоан Златоуст вижда насърчение за християнина в стремежа му да благоугожда на Бога, защото, когато човек пожелае доброто, тогава и Бог започва да действа, като възвежда човешкото желание до степента на най-твърда решимост. Според тълкуванието на Златоуст обаче с това не се отнема собственото произволение на човека; то само се укрепва чрез божественото съдействие.