Чий образ, прочее, искаш да бъде Той? Защото, ако е образ като човек, кажи го – и аз ще се отдръпна от тебе като от безумец. Но ако е образ като Бог и Син Божи, тогава думата „образ“ показва Неговото неотличимо подобие.

Защо никъде ангел не е наречен нито „образ“, нито „син“, а човекът е наречен и с двете? Защо? Защото при ангелите възвишеността на тяхната природа лесно би могла да въведе мнозина в подобно нечестие; докато при човека неговата нищожност и смиреност осигуряват безопасност и не позволяват дори на желаещите да предположат нещо подобно и да принизят по този начин словото за Сина. Затова там, където има голямо смирение на природата, Писанието без колебание придава високо достойнство; а там, където природата е по-възвишена – вече не постъпва така.

Защото Образът на Невидимия (Кол. 1:15) е и Сам невидим, и то невидим по същия начин; иначе не би бил образ. Понеже и при нас образът, доколкото е образ, трябва да бъде неотличим от първообраза — например по чертите и подобието. При човешкото изображение обаче това не е напълно възможно, защото то е дело на човешко изкуство, което често допуска неточности, или по-скоро винаги, когато бъде изследвано внимателно. Но там, където действа Бог, няма никаква грешка и не се допуска никакво отклонение.

Ако пък Синът е творение, как тогава е Образ? Та нали и конят не е образ на човека. Ако думата „образ“ не означава неотличимото подобие с Невидимия, какво пречи и ангелите да бъдат Негов образ? И те са невидими, макар и не за самите себе си. Но и душата е невидима. Или пък Той е Образ просто защото е невидим? Тогава, макар и не по същия начин като Него, и ангелите биха били образи. (Катена за Посланието до Колосяни)