“пратеник в окови” (букв. πρεσβεύω ἐν ἁλύσει, изпълнявам посланичество в окови). Тук апостол Павел нарича себе си „посланик“ на Евангелието, макар че е „в окови“. Външно той е затворник на римската власт, но духовно остава пратеник на Христос. Неговите вериги не отменят апостолското му служение, а дори стават свидетелство за вярността му към Евангелието.

Апостолът не моли ефесяните да се молят за неговото освобождаване, а да му бъде дадено дръзновение – свобода и смелост да говори истината.