Тези пороци водят до твърде печални последици: онези, които им се поддават, няма да наследят Царството Небесно (вж. 1 Кор. 6:9–10). Те не са просто външни нравствени слабости, а състояния, които отделят човека от Божието царство.

„Блудник“ и „нечист“ означават човека, който живее в страстен и безнравствен живот, несъвместим със светостта, към която е призван християнинът. „Користолюбец“ е онзи, който е обладан от желание за придобиване и поставя земното богатство над Бога.

Затова dпостолът нарича користолюбеца „идолослужител“: неговият идол вече не е статуя или езическо божество, а богатството, удоволствието или собствената страст. Такъв човек външно може да не се покланя на идоли, но вътрешно служи на нещо вместо на Бога.

„на Христа и Бога.“ Тук Христос е поставен на една степен с Бога и по този начин се изразява мисълта за Неговото единосъщие с Отца.