„Ветхият човек“, т.е. техният предишен езически начин на живот, трябва да бъде оставен настрана като стара, износена дреха, която вече не подхожда на положението на човека, заел ново и много високо положение. Този “стар” човек още е жив, но постепенно тлее „в прелъстителни похоти“, т.е. сам се стреми към смърт, поддавайки се на похоти, които само създават видимост за щастие, а всъщност го отдалечават от него.